РАЗОЧАРОВАНИЕ

Тъжна съм и в мен боли, тръгна си от мене ти

и дори не обясни защо така ме нарани!

Безмълвно си отиде, не каза думичка дори.

Минало съм вече аз, нали?

Боли... признавам, много ме боли!

Когато някой си отива и нямаш сили да го спреш.

Разбираш, че за теб светът умира в прегръдките на мрак студен.

И вярата - и тя умира, и всяка мъничка мечта,

надеждата, че пак ще съм щастлива, умира първа тя!

От страх за своята душа загърби всичко с лекота.

А беше толкова красиво! Сега е само - синьо, сиво!

Аз вярвах в теб, в твойте думи,  а те били неискрени за мен.

Лъжата страшно наранява, а не това, че не си до мен!

Аз вярвах в теб, но ти, уви, беше пълен с лъжи.

Вярвах ти безкрай... за мене беше рай!

Когато силно се обича, готов си всичко да простиш.

Но щом лъжата почне да наднича в душата, болката расте.

Боли, но не, че си отиде - аз бях готова за това!

Боли, че лъга ме в очите, а аз бях сляпа за това!

Защо страхуваш се от любовта? Нима не е за тебе тя?

Защо не ме разбра? Нима аз лоша съм била?

Прости за това, че те обичам!

Прости за вярата ми в теб!

Прости, че искам да обичам студено каменно сърце!

Лъжа ли бяха твоите целувки?

Лъжа ли бяха думите за мен?

Или силно се изплаши, че желаеш само мен?

Тръгни, аз няма да ти преча, достатъчно се унижих.

Обичам те, не го отричам! Ще бъда винаги до теб!

В мечтите мои винаги ще бъдеш, дори и много да боли!

Аз зная, че когато много се обича, не може нищо да ни спре.

Аз може би не те разбирам. Не търся аз вина в теб.

Упреквам само себе си сега, че сляпо вярвах в любовта!

Защо реши, че трябва да си тръгнеш? Нима изплаши се от мен?

А може би в теб го няма това, което има в мен!

Любов и вяра, искреност и доброта.

Но не бих ти пожелала тези качества сега.

Аз бях до края искрена с теб, но грешка е било!

Мъжете вярват в лъжи, а не в истини добри!

Мъжете търсят  "кучки"  в любовта и може би такава аз ще бъда!

Тогава може би ще разбера какво е да те  уважават!

Жесток ти бе с мен, но аз не виждах - бях в твоя плен!

Рани душата ми така, че няма нищо в мен сега.

Не останаха мечти! Не останаха сълзи! Изплаках тях дори!

Остана само болка и тъга... и споменът за твоята лъжа!

Разбрах, че всичко е лъжа! Подигра се с мен и любовта.

Уби мечтите ми за миг, а не разбра, че в тях живееш ти.

Но аз научих урока си докрай...

Ще бъда друга, знай! Ще бъда силна, но не добра!

Ще бъда безкомпромисна и зла!!!

И нека другите да страдат! И нека тях да ги боли!

Аз вече не позволявам някой да ме нарани...

Дори и ти! Благодаря за убитите мечти!