Разпали клада
616
0
6
Един приятел нов се появи,
някак... на Любов приличен,
препрати сам през времето лъчи
и тихо каза: "Много ви обичам!"
Усмивката му пореше вълни.
Думите... докосваха душата.
Несрещан и различен може би,
прегърна ни със обичта си свята.
Макар и непознат, познат дойде.
Хаосът ни подреди във пъзел
и в миг, оформи се едно сърце
огромно и горещо като факел.
Той сложи мислите ни във едно.
Оформи ги в бленувана реалност
и завъртя ги в чудно колело
съвкупност... от магия и сакралност.
Въпросите заключи с катинар.
Безмислени са, щом чрез светлината
прозря сърцата, същи нестинар.
Разпали клада. Лумна тишината. На В.П. Стихът е провокиран от едно ново приятелство дошло отвъд океана, но събрало няколко човека в една мисъл, чрез дарената голяма Любов!
някак... на Любов приличен,
препрати сам през времето лъчи
и тихо каза: "Много ви обичам!"
Усмивката му пореше вълни.
Думите... докосваха душата.
Несрещан и различен може би,
прегърна ни със обичта си свята.
Макар и непознат, познат дойде.
Хаосът ни подреди във пъзел
и в миг, оформи се едно сърце
огромно и горещо като факел.
Той сложи мислите ни във едно.
Оформи ги в бленувана реалност
и завъртя ги в чудно колело
съвкупност... от магия и сакралност.
Въпросите заключи с катинар.
Безмислени са, щом чрез светлината
прозря сърцата, същи нестинар.
Разпали клада. Лумна тишината. На В.П. Стихът е провокиран от едно ново приятелство дошло отвъд океана, но събрало няколко човека в една мисъл, чрез дарената голяма Любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
