Разпалване на тъгата
Светът като че ли е ослепял
за тайнствата, които го обграждат:
снегът реди кристал върху кристал
над храма на вековната ми жажда.
Тук чудесата раснат като мъх
на пладнето по онзи хребет кишав:
... виж: твоите коси с изящен връх
из въздуха за мене нещо пишат.
И се смалявам. И усещам как
на капки светлината в мен изтича.
На чувствата по голия клонак
сърцето ми трепери като птиче.
То би разчело всеки порив мним
или насмешка, предвидливо-хладна.
Досущ като среднощен пилигрим
капчукът над сълзата ми се кланя.
Светът на сутринта ще е зает
да рине сняг и снощни сериали.
А аз, понеже съм роден с късмет,
и от тъгата огън ще разпаля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
