Когато познанието,
безцеремонно натикано
в Махалото на Фуко,
тежи от метафори,
кръстопътища и въпроси,
тогава сълзата, спънала се
до рана по ръба на болката
и простила на Кръста
за Разпятието,
боли до невъзможност.
От Любов към човеците.
В един Разпети петък...†
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ
© Ванко Николов Все права защищены