Пристъпих в храма, преклоних глава

за прошка уж дойдох да моля,

една сълза в окото заблестя,

а не успях дума да пророня...

       Разпети петък е, ала за мен

       разпети петък вече всеки ден е,

       откакто спря в един такъв пред мен,

        една любов безумна в грешно време...

Понесох кръста си на крехки плещи

и в миг на слабост преклоних глава,

да се разкая, да измоля прошка

на разпети петък в храма днес дойдох...

          Но не намерих покаяние,

          сърцето ми обичаше до смърт...

          И пак поех към своята голгота

          сама понесла кръста си на гръб...