Пристъпих в храма, преклоних глава
за прошка уж дойдох да моля,
една сълза в окото заблестя,
а не успях дума да пророня...
Разпети петък е, ала за мен
разпети петък вече всеки ден е,
откакто спря в един такъв пред мен,
една любов безумна в грешно време...
Понесох кръста си на крехки плещи
и в миг на слабост преклоних глава,
да се разкая, да измоля прошка
на разпети петък в храма днес дойдох...
Но не намерих покаяние,
сърцето ми обичаше до смърт...
И пак поех към своята голгота
сама понесла кръста си на гръб...
© Надежда All rights reserved.