27 апр. 2019 г., 18:15

Разпетия ми петък

Поэзия

559 1 3

Тази тишина,
която ме влудява ...
Земята е замряла,
птици няма,
нито хора, нито вятър,
само една душа
у мен примряла,
на кръста си разпната ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Во истина Воскресе!
Моите съболезнования за загубата ти!
По повод на това което са направили други:"Бог забавя,но не забравя!"

2019-04-28T10:13:31+03:00
valqka (Валентин Василев)

Благодаря за правилния прочит, Ranrozar! Благодаря и за пожеланието! Но явно има много дребни душици, за които човешката мъка е "терра инкогнита" и свободно могат да я оплюят със своите двойчици! Отлетялата на небето моя съпруга преди няколко дни ще им прости! А аз няма да им пожелая "Христос воскресе" - той да ги съди!

2019-04-28T09:43:42+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Това е самосъд.Превъзходен начин да се погледнем!
Светли Великденски празници, Валентин!

2019-04-27T18:25:55+03:00

Выбор редактора

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0