26 мар. 2009 г., 08:23  

Разпилени чувства

820 0 7

Нима не ме обичаш вече?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се за ръце
по звездната пътека да вървим,
да яхнем вятърът - стрела,
през портата небесна да преминем
и с музиката на Мишел
към вечните простори да летим?
Нима?...
Е, добре ще спра! 
Умът ми, чувствам, се обърква.
Какво желая? И какво очаквам?
Когато знам - настъпват и промени!
След златна есен идва тежка зима,
след светла вяра - разочарование,
след Любовта... след Любовта - раздяла!
Но ти си тръгвай!... Още ли си тука?!
Вдигни главата!

И след теб ще съмне!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боже, предполагам не знаеш, че старшно много ми подобрила стила си!
    Това, което прочетох, е толкова впечатляващо!
    Благодаря ти за този стих!
    Ник
  • Благодаря, че наминахте!
    Tchintova, и на мене ми харесва поантата "И след теб ще съмне!...
    Пролетно да ви е!
  • Поздравления за гордия финал, Златна!
  • Тъжно, но все пак оптимистично!
    Поздрав!
  • Интересен,но хубав стих!
    След всяко объркване и тъга, идва три пъти повече щастие!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...