26.03.2009 г., 8:23 ч.  

Разпилени чувства 

  Поезия » Любовна
627 0 7

Нима не ме обичаш вече?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се за ръце
по звездната пътека да вървим,
да яхнем вятърът - стрела,
през портата небесна да преминем
и с музиката на Мишел
към вечните простори да летим?
Нима?...
Е, добре ще спра! 
Умът ми, чувствам, се обърква.
Какво желая? И какво очаквам?
Когато знам - настъпват и промени!
След златна есен идва тежка зима,
след светла вяра - разочарование,
след Любовта... след Любовта - раздяла!
Но ти си тръгвай!... Още ли си тука?!
Вдигни главата!

И след теб ще съмне!...

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боже, предполагам не знаеш, че старшно много ми подобрила стила си!
    Това, което прочетох, е толкова впечатляващо!
    Благодаря ти за този стих!
    Ник
  • Благодаря, че наминахте!
    Tchintova, и на мене ми харесва поантата "И след теб ще съмне!...
    Пролетно да ви е!
  • Поздравления за гордия финал, Златна!
  • Тъжно, но все пак оптимистично!
    Поздрав!
  • Интересен,но хубав стих!
    След всяко объркване и тъга, идва три пъти повече щастие!
  • Интересен стих! И след Любовта...сърцето търси Нова...Поздрави!
  • Прекрасно е!
    След Любовта - раздяла и после... нова Любов!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??