Разпилени чувства
816
0
7
Нима не ме обичаш вече?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се за ръце
по звездната пътека да вървим,
да яхнем вятърът - стрела,
през портата небесна да преминем
и с музиката на Мишел
към вечните простори да летим?
Нима?...
Е, добре ще спра!
Умът ми, чувствам, се обърква.
Какво желая? И какво очаквам?
Когато знам - настъпват и промени!
След златна есен идва тежка зима,
след светла вяра - разочарование,
след Любовта... след Любовта - раздяла!
Но ти си тръгвай!... Още ли си тука?!
Вдигни главата!
И след теб ще съмне!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
