Нима не ме обичаш вече?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се за ръце
по звездната пътека да вървим,
да яхнем вятърът - стрела,
през портата небесна да преминем
и с музиката на Мишел
към вечните простори да летим?
Нима?...
Е, добре ще спра!
Умът ми, чувствам, се обърква. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация