Разпилени чувства
Нима не ме обичаш вече?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се за ръце
по звездната пътека да вървим,
да яхнем вятърът - стрела,
през портата небесна да преминем
и с музиката на Мишел
към вечните простори да летим?
Нима?...
Е, добре ще спра!
Умът ми, чувствам, се обърква.
Какво желая? И какво очаквам?
Когато знам - настъпват и промени!
След златна есен идва тежка зима,
след светла вяра - разочарование,
след Любовта... след Любовта - раздяла!
Но ти си тръгвай!... Още ли си тука?!
Вдигни главата!
И след теб ще съмне!...
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, че наминахте!
Tchintova, и на мене ми харесва поантата "И след теб ще съмне!...
Пролетно да ви е!
-
Поздравления за гордия финал, Златна!
-
Тъжно, но все пак оптимистично!
Поздрав! -
Интересен,но хубав стих!
След всяко объркване и тъга, идва три пъти повече щастие! -
Интересен стих! И след Любовта...сърцето търси Нова...Поздрави!
-
Прекрасно е!
След Любовта - раздяла и после... нова Любов!
Прегръщам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Това, което прочетох, е толкова впечатляващо!
Благодаря ти за този стих!
Ник