Разпилях се отново със вятъра
Разпилях се отново със вятъра
На вечно търсещите
Днес спирам дотук. За мен не тъжи,
че утре тръгвам отново нанякъде…
Опротивяха ми всички хорски лъжи,
домиля ми за очите разплакани!
Извървях този път стар и противен,
а новият, към какво ли ме води?!
Бях добър и лош, и студен, и наивен…
Сърцето сега не знам какво ръководи?
Захвърлям всички чувства изгнили,
засявам утре семената на нови.
Всички, които любовта ми са пили,
приютявам в сърцето, преляло с отрова.
Тръгвам оттук. Притвори очите искрящи,
не гледай! Спирам и аз вече да гледам,
ослепях от всичко привидно блестящо.
Не мога този път от тръни да следвам.
Отнасям със себе си всички вини,
всички познати на мен грехове,
всички долни човешки злини,
нетърпимата болка, плач, страхове.
Разбра ли, вече тръгнах нанякъде!
След мен сега не поглеждай!
Разпилях се отново със вятъра,
ще търся нови надежди…
08.06.2017 г. Велин
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
