9.06.2017 г., 0:29 ч.  

Разпилях се отново със вятъра 

  Поезия
1071 8 24

Разпилях се отново със вятъра

                           На вечно търсещите

 

Днес спирам дотук. За мен не тъжи,

че утре тръгвам отново нанякъде…

Опротивяха ми всички хорски лъжи,

домиля ми за очите разплакани!

Извървях този път стар и противен,

а новият, към какво ли ме води?!

Бях добър и лош, и студен, и наивен…

Сърцето сега не знам какво ръководи?

Захвърлям всички чувства изгнили,

засявам утре семената на нови.

Всички, които любовта ми са пили,

приютявам в сърцето, преляло с отрова.

Тръгвам оттук. Притвори очите искрящи,

не гледай! Спирам и аз вече да гледам,

ослепях от всичко привидно блестящо.

Не мога този път от тръни да следвам.

Отнасям със себе си всички вини,

всички познати на мен грехове,

всички долни човешки злини,

нетърпимата болка, плач, страхове.

Разбра ли, вече тръгнах нанякъде!

След мен сега не поглеждай!

Разпилях се отново със вятъра,

ще търся нови надежди…

 

                                                 08.06.2017 г.                     Велин

© Велин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Fairy! Надявам се!
  • Добър да бъде новия път по който тръгваш! +++
  • Да, Веси, сърцето я чете, също както друго такова я създава... Направено то сърцето за сърцето. Поздрави и на теб!
  • Там съм, между редовете, на твоя стих.... доказано е сърцето чете поезия, останалото е за фон. Поздрави!
  • Благодаря ти, Веси! Толкова много ме трогна и ми стана приятно от твоя красив коментар!
  • Онемях, казано е всичко! Харесвам този стил на извиращи рими, а силата и смисълът, те са разтърсващи. А ето тук просто замълчавам от семплата истина: "Всички, които любовта ми са пили,

    приютявам в сърцето, преляло с отрова".
  • Благодаря, Алекс! Да, има тъга, но ще я разпръсна сред вятъра.
  • Търсещо, навява тъга, харесах!
    *****
  • Благодаря ти, Лети! Има надежда, има в сърцето няколко истински хора. А от останалите - ще събера всичко лошо и ще го разпилея сред вятъра. Благодаря ти, че се спираш при мен!
  • Благодаря, Силви!
    Благодаря, Руми! Винаги толкова ласкаво се изказваш за мен!!!
    Благодаря ти, Деница! Радвам се да те видя!
    Благодаря ти, Звездичке! Усетила си, че това е като едно издишване на ненужното и непотребното. Според настроението на стиха, слагам и песен в същото настроение на заглавната си страничка. Затова цитирах тази песен на Amorphis.
    Благодаря ви още веднъж, момичета!
  • Разпилях се отново със вятъра,

    ще търся нови надежди…Много хубаво си го написал...като ефирен прах...поздрав за емоцията , която ни споделяш...
  • Прекрaсно! Поздрaви и от мен, Велин!
  • Ако кажа, че е хубаво, няма да сгреша, но ще е крайно недостатъчно...
    Винаги си тръгвам от твоята страница с едно особено чувство! Велин, приеми моите поздрави!
  • С Маргарита! Докосваш!
  • Благодаря ви, толкова сте прекрасни всички!
    Сега ще скрия малко стихчето, че забелязах една невероятно тъпа моя грешка. Сигурно сте се чудили що за куфар съм?!
    Благодаря ви още веднъж!
  • Супер! Много ми допадна! Поздрави!
  • Еее, страхотен си! Великолепно!
  • Великолепен стих, Велине! Браво!
  • Как може по друг начин да бъде открит Новият свят.
  • Еххааааа!!!! Сега разбирам рокерската душа! Браво!
  • Хубаво е!
  • Харесах!
  • Успех,Велин!
  • Стана ми тъжно.
    Много въздействащо пишеш.
    Поздрави,Велине.
Предложения
: ??:??