РАЗПИЛЯНА
Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
от мене изтръгни
и вик,
и вопъл!
В очакване
снагата ми
крещи!
На пръстите си
негата ти носиш...
Не спирай ти,
докосвай ме,
докосвай!...
Не спирай ти,
разтърсвай ме,
разтърсвай!
Не ме жали!
Разкъсвай ме!
Разкъсвай!
.........................................
И след туй...
не ме събирай...
Остави ме разпиляна...
Безкрайно
в нега да се нирвам...
Остави – да бъда
разтворена рана –
по-лесно ти да ме намираш...
Искам тъй да си остана...
Не ме събуждай –
да остана
цвете
сред поляна...
Моля те,
не ме събирай...
Остави ме
разпиляна...
16 май 2010 г.
© Добромир Пенков Все права защищены