27.01.2011 г., 21:54

Разпиляна

1.3K 0 0

РАЗПИЛЯНА

 

Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
            от мене изтръгни
и вик,
            и вопъл!
В очакване
            снагата ми
                        крещи!

На пръстите си
            негата ти носиш...

Не спирай ти,
            докосвай ме,
                        докосвай!...
Не спирай ти,
            разтърсвай ме,
                        разтърсвай!
Не ме жали!
            Разкъсвай ме!
                        Разкъсвай!

.........................................

И след туй... 
            не ме събирай.
..
Остави ме разпиляна...
Безкрайно
            в нега да се нирвам...

Остави – да бъда
            разтворена рана –
по-лесно ти да ме намираш...
Искам тъй да си остана...

Не ме събуждай –
            да остана
                        цвете
                                   сред поляна...

Моля те,
            не ме събирай...
Остави ме
            разпиляна...

 

16 май 2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...