Разпиляна
РАЗПИЛЯНА
Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
от мене изтръгни
и вик,
и вопъл!
В очакване
снагата ми
крещи!
На пръстите си
негата ти носиш...
Не спирай ти,
докосвай ме,
докосвай!...
Не спирай ти,
разтърсвай ме,
разтърсвай!
Не ме жали!
Разкъсвай ме!
Разкъсвай!
.........................................
И след туй...
не ме събирай...
Остави ме разпиляна...
Безкрайно
в нега да се нирвам...
Остави – да бъда
разтворена рана –
по-лесно ти да ме намираш...
Искам тъй да си остана...
Не ме събуждай –
да остана
цвете
сред поляна...
Моля те,
не ме събирай...
Остави ме
разпиляна...
16 май 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Пенков Всички права запазени