29 июн. 2007 г., 20:01

Разплака се дяволът...

1.4K 0 5

*  *  *

05.30.2007

Разплака се дяволът.

Не от болка.

Как би го боляло сърцето?

Разплака се смъртният.

И човекът.

Разплака се в него момчето.

 

В сълзите не мрак

и катран се провлече.

Нима сълзи дяволът няма?

Напротив!

Сълзи има дяволът вече

и мъчи го болка голяма!

 

„Защо?” -  ще попитате.

Как злодеят,

как дяволът също ще плаче!?

Макар да злорадства,

макар да се смее,

боли го! И той е сираче!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е!
  • Flinky, не е изстрадано, поне не от мен. Когато го писах си мислех за един приятел, макар че и той не е изживявал нещо подобно, просто погледнах другото лице на познатата ни представа за дявола
  • Лелее, Надя,
    разтърсващо е!
    Браво, миличка!
    Поздрави!
  • По какъв повод е написано? Толкова е истинско, че звучи като изстрадано.
  • Доста е сладко, трогателно дори.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...