29 июн. 2007 г., 20:01

Разплака се дяволът... 

  Поэзия
991 0 5

*  *  *

05.30.2007

Разплака се дяволът.

Не от болка.

Как би го боляло сърцето?

Разплака се смъртният.

И човекът.

Разплака се в него момчето.

 

В сълзите не мрак

и катран се провлече.

Нима сълзи дяволът няма?

Напротив!

Сълзи има дяволът вече

и мъчи го болка голяма!

 

„Защо?” -  ще попитате.

Как злодеят,

как дяволът също ще плаче!?

Макар да злорадства,

макар да се смее,

боли го! И той е сираче!

 

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е!
  • Flinky, не е изстрадано, поне не от мен. Когато го писах си мислех за един приятел, макар че и той не е изживявал нещо подобно, просто погледнах другото лице на познатата ни представа за дявола
  • Лелее, Надя,
    разтърсващо е!
    Браво, миличка!
    Поздрави!
  • По какъв повод е написано? Толкова е истинско, че звучи като изстрадано.
  • Доста е сладко, трогателно дори.
Предложения
: ??:??