Jun 29, 2007, 8:01 PM

Разплака се дяволът...

  Poetry
1.4K 0 5

*  *  *

05.30.2007

Разплака се дяволът.

Не от болка.

Как би го боляло сърцето?

Разплака се смъртният.

И човекът.

Разплака се в него момчето.

 

В сълзите не мрак

и катран се провлече.

Нима сълзи дяволът няма?

Напротив!

Сълзи има дяволът вече

и мъчи го болка голяма!

 

„Защо?” -  ще попитате.

Как злодеят,

как дяволът също ще плаче!?

Макар да злорадства,

макар да се смее,

боли го! И той е сираче!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е!
  • Flinky, не е изстрадано, поне не от мен. Когато го писах си мислех за един приятел, макар че и той не е изживявал нещо подобно, просто погледнах другото лице на познатата ни представа за дявола
  • Лелее, Надя,
    разтърсващо е!
    Браво, миличка!
    Поздрави!
  • По какъв повод е написано? Толкова е истинско, че звучи като изстрадано.
  • Доста е сладко, трогателно дори.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...