* * *
05.30.2007
Разплака се дяволът.
Не от болка.
Как би го боляло сърцето?
Разплака се смъртният.
И човекът.
Разплака се в него момчето.
В сълзите не мрак
и катран се провлече.
Нима сълзи дяволът няма?
Напротив!
Сълзи има дяволът вече
и мъчи го болка голяма!
„Защо?” - ще попитате.
Как злодеят,
как дяволът също ще плаче!?
Макар да злорадства,
макар да се смее,
боли го! И той е сираче!
© Надя Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
