Jun 29, 2007, 8:01 PM

Разплака се дяволът...

  Poetry
1.4K 0 5

*  *  *

05.30.2007

Разплака се дяволът.

Не от болка.

Как би го боляло сърцето?

Разплака се смъртният.

И човекът.

Разплака се в него момчето.

 

В сълзите не мрак

и катран се провлече.

Нима сълзи дяволът няма?

Напротив!

Сълзи има дяволът вече

и мъчи го болка голяма!

 

„Защо?” -  ще попитате.

Как злодеят,

как дяволът също ще плаче!?

Макар да злорадства,

макар да се смее,

боли го! И той е сираче!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е!
  • Flinky, не е изстрадано, поне не от мен. Когато го писах си мислех за един приятел, макар че и той не е изживявал нещо подобно, просто погледнах другото лице на познатата ни представа за дявола
  • Лелее, Надя,
    разтърсващо е!
    Браво, миличка!
    Поздрави!
  • По какъв повод е написано? Толкова е истинско, че звучи като изстрадано.
  • Доста е сладко, трогателно дори.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...