26 сент. 2018 г., 22:59

Разплакани призраци 

  Поэзия
197 0 0

Нощта е забравен скиталчески дом,

скрила онези бездънни сърца.

Препуска пенлива, безумно кат' кон,

като призрак на някоя мъртва мечта.

 

Чува се там някъде някакъв стон

от призрак разплакан с две тъжни очи,

поразен, навярно видял е и той

тъй мъртва и бледа любов да лежи.

 

Той плаче, тъй сякаш има душа

наместо там пропаст в празната гръд.

Бездушна препуска бездушна нощта,

а призраци плачат... дваж пъти изгубили дъх..

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??