Writer96 (Стоян Иванов) - Произведения

"Цветя и баници" 🇧🇬

Магазинът на цветарката беше до баничарницата. Въздухът наоколо беше смесен от мирис на вкусни, топли банички и цветя, предимно хризантеми.
Това бе втората война за десетилетието. Предишната продължи 3 години, а това бе преди 5 години. Тази година се разрази втора. Мирът бе изтраял само 2 години. Тъ ...

Writer96

Проза » Рассказы

2021-11-09T19:06:12+02:00 896

Невидима прегръдка 🇧🇬

Бяха там.
На две съседни преки.
А гледаха се, сякаш от полюси
различни.
Не мръднаха. ...

Writer96

Поэзия » Любовная

2021-04-18T21:19:44+03:00 604

Ще бъдем в бяло 🇧🇬

Сънувах. Бях на брега на някакво езеро.
Беше като в есенен ден. Имаше лек, студен вятър, който влизаше през ръкава, обхождаше ме като някой полюс и приятна хладина се настаняваше по цялото ми тяло. Скръстих ръце, прегърбих се леко и тръгнах към езерото.
Синкава мъгла обгръщаше цялото езеро. Виждаше ...

Writer96

Проза » Рассказы

2021-04-13T11:42:11+03:00 619 1 2

Кратка среща 🇧🇬

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...

Writer96

Проза » Рассказы

2020-08-30T21:58:13+03:00 833

Филхармонията на дядо Ненко 🇧🇬

В една топла майска утрин, когато имаше лек бриз, а отвън идваше душната миризма на липа от парка заедно с детския глъч и викове, смесени с дразнещите, но по своему приятни за ухото на дядо Ненко, звуци на мушиците, накацали по топлите мекици или звътнящи около ушите и носа му, вратата на стаята му ...

Writer96

Проза » Рассказы

2020-06-25T19:56:59+03:00 1K 2

Да утешиш всемира 🇧🇬

Една звезда се откъсна от небесната звездна мозайка,
но лекичко падна - тя бяло перце
и нежно докосна земята, като син целунат от майка,
в скута ни земен заспа, о, дете.
И в мрака всецял тя остави след себе си светла бразда. ...

Writer96

Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая

2020-06-04T22:42:04+03:00 887

Просто целувка! 🇧🇬

Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...

Writer96

Проза » Рассказы, Другие

2020-05-07T23:38:21+03:00 1.6K 1 1

Майсторът на китари и кьошето 🇧🇬

- Заспивай – прошепна Тони на по-малкия си брат.
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна. ...

Writer96

Проза » Рассказы

2020-03-24T14:48:24+02:00 820 1 2

"Пияният кораб" 🇧🇬

Глътка по глътка абсентът се влива
в раздраното гърло - гори!
До сълзи горчи, но пак аз ще пия
за мойте разбити мечти...
Платната пусни, моряко, не спирай! ...

Writer96

Поэзия » Любовная, Философская

2020-01-09T21:20:23+02:00 983 1

Изсъхнал кладенец. 🇧🇬

Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...

Writer96

Проза » Рассказы, Другие

2020-01-08T00:06:14+02:00 897 1

През преспите 🇧🇬

Бащата цяла нощ не можа да заспи! Едва преди час беше задрямал, но след като усети отново познатата болка в крака се събуди с трескави очи. Погледна на страни. Синът му, младо момче, почти вече мъж, беше се свил на кълбо и дишаше дълбоко. Приближи се до него, докосна челото му. Вече втори ден синът ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-09-14T20:23:23+03:00 892 1

Ближната съседка 🇧🇬

Вчера на 29-ти ноември се случи така, че докато се прибирах, след като бях изпратил приятелите си до спирката и след като бях се забавил за последни две, три сладки приказки, заварих две патрулки и линейка пред входа където живеех.
Мигновенно двама полицаи ме попитаха дали живея тук. След като потвъ ...

Writer96

Проза

2019-09-07T15:26:11+03:00 876 1

Мъртъв град 🇧🇬

Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...

Writer96

Проза

2019-08-11T15:00:10+03:00 819 1

Стих за летото 🇧🇬

Ти рисуваш себе си жарък,
трептящ над топлите тучни поля.
Ти в грубия обеден залък
си отплата за морна жетварска ръка.
Ти се раждаш сред дългия ден ...

Writer96

Поэзия » Другая

2019-07-26T01:53:34+03:00 1.3K

Чучулигата със златните пера 🇧🇬

Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момче ...

Writer96

Проза » Другие

2019-06-20T22:24:07+03:00 957 1 1

Импресии в сезони (смърт) 🇧🇬

Пролет
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ...

Writer96

Проза » Другие

2019-06-06T14:11:14+03:00 854 2

Капките дъждовни си говорят! 🇧🇬

Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-05-31T08:45:46+03:00 827 1 1

Щастливият Йов 🇧🇬

Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-05-25T23:02:16+03:00 961 1 2

"Глупавият брат!" 🇧🇬

Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-05-03T17:00:23+03:00 767 1

"Мили майки, не остарявайте!" 🇧🇬

Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-05-01T23:48:19+03:00 630

Има време! 🇧🇬

Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща сре ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-04-26T19:29:25+03:00 731

"У дома!" 🇧🇬

Вземи онези мънички усмивки
от мислите преплетени във нас.
Вземи и с тях се винаги ти връщай -
аз бих те чакал с всеки минал час.
Вземи със теб и погледа очакващ ...

Writer96

Поэзия » Любовная

2019-04-10T14:24:43+03:00 645

Рожден ден 🇧🇬

Вчера мама имаше рожден ден. Тъй като на обяд имах лекции в университета, трябваше да ú купя подарък още сутринта. Разбира се това не се случи — поне не и сутринта. Вместо това, ранната утрин бях прекарал в четене.
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-03-17T11:11:37+02:00 927

"Шофьорът" 🇧🇬

Аз съм шофьор. Това е скучна и прозаична дейност. Никога не се събуждам за работа, тъй като никога не заспивам. Е, да, има моменти ще задрема на волана и тогава, разбира се, ще пропусна някого чакащ на спирката. Тези, "пропуснатите", ги взимам някой друг път, но със сигурност не остават завинаги "пр ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-03-12T18:50:46+02:00 772

Една веранда в Чикаго 🇧🇬

В щата Илинойс, град Чикаго, в края на "Иист Саут Уотър Стриит" - една ивица жълта светлина блестеше, дразнейки лявото око на г-н Габриел Джоуб. В крайна сметка, ивицата светлина го събуди. Бледозеленикавите му очи бяха червени, а причината бе, че беше останал до към 2 часа сутринта, за да прочете в ...

Writer96

Проза

2019-02-27T09:48:28+02:00 718 2

Самотният път 🇧🇬

Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-02-12T09:07:12+02:00 940 1

Детето на този безмилостен век 🇧🇬

"Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил."
И. Кант
Продайте ми нежните детски ръце,
които не знаят как кръв да проливат.
Продайте ми благите детски нозе, ...

Writer96

Поэзия » Философская, Гражданская

2019-02-06T14:18:28+02:00 875 4

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-02-03T16:47:11+02:00 893 1

Раненият гълъб и Серафим 🇧🇬

Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-01-25T00:27:32+02:00 870

Домът на позора 🇧🇬

Там нивга не цъфва на правдата светлият
цвят.
Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,
а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън
спят ...

Writer96

Поэзия

2019-01-18T04:11:03+02:00 1.1K 2 38

Пред крайната спирка 🇧🇬

По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...

Writer96

Проза » Рассказы

2019-01-12T18:57:23+02:00 743

Човекът без лице 🇧🇬

Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.
След края на пр ...

Writer96

Проза

2019-01-02T12:59:52+02:00 1.1K 1 1

Камък в ръцете на дете 🇧🇬

Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-12-30T12:21:55+02:00 786 1

Вечното очакване 🇧🇬

Да се прибираш всяка късна вечер и влязъл в онази тясна калдъръмена улица, водеща към уютния дом с топливо, да очакваш зад теб появата му. Сгушил се в себе си, обръщайки глава назад, да виждаш идещата му сянка, която неотменно всяка вечер, в същия час и минута те придружава. Едно черно, с черни очи ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-12-22T22:28:46+02:00 746

Джей и Дядо Коледа 🇧🇬

"Show must go on."
Queen
За Джей това щеше да бъде поредната Коледа или последната. Последната, не защото щеше да умре, а защото го уволниха - а той работеше именно като Дядо Коледа.
Всяка година в Лондон, в този безразборно скучен град, единственото събитие, което що-годе даваше повод за развихряне ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-12-06T08:46:43+02:00 943

Неугаснал въглен 🇧🇬

На клада любов с пламък езици
въглен горещ ме силно изгаря.
Запалила в мене ти светли искрици,
огън който достига и рая.
Угасват и отново от вехтата пепел, ...

Writer96

Поэзия » Любовная

2018-11-30T10:03:17+02:00 736 1 4

Аз създавам страха си 🇧🇬

Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-11-23T09:09:06+02:00 1K 2

Скрита пролет 🇧🇬

От твърде много силна светлина
лъчите дневни честичко ни слепят.
Съзрях тогаз аз хиляди неща,
но за едничкото лъчът ми бял попречи.
Често в изобилие дори ...

Writer96

Поэзия

2018-11-20T20:28:40+02:00 749 1

История 🇧🇬

Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...

Writer96

Проза » Рассказы

2018-11-15T14:53:56+02:00 1.1K 3

Зоопарк 🇧🇬

Тази сутрин Стефчо беше много развълнуван. Цяла вечер не успя да мигне. Представяше си как играе с някоя смешна маймунка, от онези с червените дупета или че гали някое лъвче. Как ще застане до жирафа, ще си поприказва с някое смешено папагалче. Въртеше се в леглото и чакаше слънцето да покаже първит ...

Writer96

Проза

2018-11-02T23:29:34+02:00 1K 3