21 нояб. 2007 г., 16:42
Дъжд пороен силно заваля,
а навън разплакано момиче,
ходи в тъмното само
и тежката сълза отрича.
То искаше да върне любовта,
която вече си замина,
как вярваше в изгубена мечта,
че никога любов не се проклина.
Протегна две ръце във мрака,
нуждаещо се някой да прегърне,
личеше си, че нещо чака,
което никога не ще се върне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация