Разплакано момиче
Дъжд пороен силно заваля,
а навън разплакано момиче,
ходи в тъмното само
и тежката сълза отрича.
То искаше да върне любовта,
която вече си замина,
как вярваше в изгубена мечта,
че никога любов не се проклина.
Протегна две ръце във мрака,
нуждаещо се някой да прегърне,
личеше си, че нещо чака,
което никога не ще се върне.
Заплака с болка, падна на Земята,
безсилно да се моли още,
от жал прегърна го тревата
и пожела й: "Лека нощ".
Дъждът по-страшно заваля,
момичето от болка сви се на кълбо,
аз исках да го успокоя
и казах: "Ще се върне твоята любов."
Сърцето трепна, защото силно обича,
една сълзичка падна в този час.
Дали се надява още онова момиче,
което всъщност бях самата аз?
© Радослава Михайлова All rights reserved.
