Дъжд пороен силно заваля,
а навън разплакано момиче,
ходи в тъмното само
и тежката сълза отрича.
То искаше да върне любовта,
която вече си замина,
как вярваше в изгубена мечта,
че никога любов не се проклина.
Протегна две ръце във мрака,
нуждаещо се някой да прегърне,
личеше си, че нещо чака,
което никога не ще се върне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up