Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша!
В нас е вплела святата си обич –
да те топли в най-студено, ако бродиш!”
Всяка нишчица, в ръцете мамини била е...
когато дрехата те сгрее да си кажеш: „…Тя е!”
Ръцете ѝ били са вече набраздени,
но плели са, макар и уморени,
бримчиците малки, са очите ѝ броили, ...