Разплетох старата жилетка
Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша!
В нас е вплела святата си обич –
да те топли в най-студено, ако бродиш!”
Всяка нишчица, в ръцете мамини била е...
когато дрехата те сгрее да си кажеш: „…Тя е!”
Ръцете ѝ били са вече набраздени,
но плели са, макар и уморени,
бримчиците малки, са очите ѝ броили,
но вплитала любов за рожбите си мили!
Кълбото прежда вече е голямо –
как обичта ти да вплета отново, мамо!
Разплетох жилетката на мама –
и как Светът, по-празен стана!
Не разплитайте жилетката на мама –
едничката прегръдка, ако веч я няма,
там са мамините, ласкави ръце,
там тупти най-святото сърце!
Очите ѝ са там втъкани, избродирани –
спомените плачат в шарките кодирани!
Мамините дрехи нека са прибрани,
и в душите ни да са скътани!
Рени
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
