Разплетох старата жилетка
Разплетох старата жилетка
Разплитам старата жилетка,
(толкова е стара тази плетка)
но всяка бримчица въздиша:
„недей… недей... във мене мама диша!
В нас е вплела святата си обич –
да те топли в най-студено, ако бродиш!”
Всяка нишчица, в ръцете мамини била е...
когато дрехата те сгрее да си кажеш: „…Тя е!”
Ръцете ѝ били са вече набраздени,
но плели са, макар и уморени,
бримчиците малки, са очите ѝ броили,
но вплитала любов за рожбите си мили!
Кълбото прежда вече е голямо –
как обичта ти да вплета отново, мамо!
Разплетох жилетката на мама –
и как Светът, по-празен стана!
Не разплитайте жилетката на мама –
едничката прегръдка, ако веч я няма,
там са мамините, ласкави ръце,
там тупти най-святото сърце!
Очите ѝ са там втъкани, избродирани –
спомените плачат в шарките кодирани!
Мамините дрехи нека са прибрани,
и в душите ни да са скътани!
Рени
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стойчо, трогна ме поставянето в "любими"!
-
Благодаря за "любими", Бърнс!
-
Благодаря, че постави в "любими", Мартине! Добре дошъл на мята страничка!
-
Много ме трогна посещението ти, Иржи! Благодаря!
-
Спомените,Рени,са като наша втора кожа и трябва да ги пазим,особено от близък човек,като майката!Твоя стих ми навява един спомен с моята...Заварих е починала в антрето....Преди много години,но още изпитвам някаква тръпка като преминавам това място и сякаш ми се иска "да не го настъпя"...Та и ти ,има много да усешаш пръстите на мама,ако съхраниш жилетката,изплетена от нея!
-
Здравей, Албенче! Приятно ми бе да разбера, че стихотворението ми те е развълнувало - благодаря! Колко хубаво, че пазиш тези свидни плетива!
-
Сграбчи сърцето ми, Рени!... Аз затова пазя всичко, изплетено от майка ми... И нищо не разплитам ... Но най - скъпо ми е пианото, което тя ми купи, когато бях на 7г.,след като бях свирила 1г.и бях спечелила конкурс във Велико Търново.
Стихът ти ме развълнува и ме накара да си спомня за моята прекрасна майка... Благодаря ти! Прегръщам те и го прибавям към любимите... -
Мерси, Ачо! Райне, благодаря за "любими"!
-
Много силни чувства и истини си споделила Рени!Поздрави от сърце!
-
Благодаря ви за топлите коментари, приятели, Роси, Вили, Люси, (повторният ти прочит ме радва) Руми, Влад!
-
Умееш го писането, Рени! Като се замисля колко жилетки съм разплела, защо ли..... просълзи ме!
Прегръщам те! -
О,Рени, толкова топлинка, обич и нежност има в стиха ти. Харесах много.
Поздрави. -
Препрочитам и пак ми се пълнят очите със сълзи. Ренета, каква нежна душа носиш за да пишеш 🌷🌹 така.
-
Вълшебен стих!
-
Благодаря ви, Силве, ( а разказът "Пелтекът и Всичко" го има и тук) Пепи, Меги, Ели!
-
Толкова обич, признателност и болка! С искрени думи, от сърце родени.
Моите поздравления, Рени! -
Разчувства ме, Рени!
-
Разчувства ме, Рени! Вълнуваш!
-
Развълнува ме, Рени! Прочетох разказа ти във ФБ, преди малко изключително си добра! Нямах усещането, че чета!
-
Наде, Ивон, Доче, Нинче!!!
-
Тъжно...толкова мъка и топлина събрало...
-
"Разплетох жилетката на мама –
и как Светът, по-празен стана!"
Разчувства ме... -
Докосващо и трогателно!
-
Разплака ме!
-
Сгряват ме думите ви, Марго, Любо, Васе, Майче, Съни,Валя, Люси, Младене, Марианка, Гавраиле - чудесен стих! Благодаря ви, приятели, от сърце!
-
Спомените сякаш викат
"Где е мама?"
усещам как ми липсва
нейната прегръдка
и старата завивка
за мен със обич
изтъкана. -
Трогателен стих, Рени. Изключително добре написан. Поздравявам те!
-
Колко хубаво си го казала. 🌹🌹Аз си пазя някои неща от мама и баба и също така към си мислила, че те са ги държали и правили с обич.Развълнува ме🌼
-
Рени, много докосващо! Много умиляващо! Много ми хареса!
-
Ти ме просълзи, Рени!!!
Остави буца в гърлото ми... -
Много свидно, много мило и топло послание, Ренка!
-
Така е, Рени! Поздрави!
-
Просто ще замълча! Другото, ти си го знаеш!
-
О, Рени! Никога не съм се замисляла.... Благодаря за тази нова гледна точка. Много хубав стих.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Разтърси ме..