Разпятие
Мразя вярата, защото тя ме кара да мечтая,
да вярвам в невъзможните неща.
Мразя добротата, тя ме кара да помагам
на тези, които помощта не заслужават.
Мразя щастието, то е мимолетно,
букет от надежди ти подарява и отлита.
Мразя и тъгата, тя стои до мен и чака
да изпие силата, която ме крепи тъй жива.
Мразя и надеждата, която с утрото пристига,
а отива си безследно през нощта.
Мразя красотата, странно, но е факт -
красивото не винаги е хубаво отвътре.
Мразя и омразата, благодарение на нея ненавиждам
всичко хубаво, но непостоянно.
А нещото, което най-много мразя,
е тъй крехко, нежно и невинно.
Неговото име е Любов. Защо я мразя?!
Защото любовта ме кара да обичам!
Тя ражда в мене вярата,
събужда в мене добротата,
кани и надеждата за всяко ново утро.
Сътворява в мен илюзия за щастие,
а скрива временно тъгата.
Тя ме прави да изглеждам по-красива,
по-земна и по-истинска.
И след думите, които ти изрекох,
и това, което ти ми причини,
Любов, аз тебе искам да попитам:
Кажи, защо след опитите да те мразя,
тъй силно още те обичам?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даяна Узунова Все права защищены
В това няма смисъл. 
