Разпъване
На десния хълбок
чертаеш с нокът
графично
привличане.
На левия хълбок
отблъскваш внимание.
Посяваш в средата ми
страх
и обичане.
...от разстояние.
Главата ми –
в небесата.
Краката –
в земята.
Далечно
безпътие.
Изтяга се котка
на хладния покрив.
Безплътна е,
мракополагана
в светлинобесие,
някак захвърлена,
снежноопърлена,
гълъбоока
и котколапа,
душата ми,
сгъната
в пагубно
равновесие.
20.03.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
