На десния хълбок
чертаеш с нокът
графично
привличане.
На левия хълбок
отблъскваш внимание.
Посяваш в средата ми
страх
и обичане.
...от разстояние.
Главата ми –
в небесата.
Краката –
в земята.
Далечно
безпътие.
Изтяга се котка
на хладния покрив.
Безплътна е,
мракополагана
в светлинобесие,
някак захвърлена,
снежноопърлена,
гълъбоока
и котколапа,
душата ми,
сгъната
в пагубно
равновесие.
20.03.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
