20 mar 2019, 9:00

Разпъване

  Poesía
372 2 1

На десния хълбок

чертаеш с нокът

графично

привличане.

На левия хълбок

отблъскваш внимание.

Посяваш в средата ми

страх

и обичане.

...от разстояние.

Главата ми

в небесата.

Краката

в земята.

Далечно

безпътие.

Изтяга се котка

на хладния покрив.

Безплътна е,

мракополагана

в светлинобесие,

някак захвърлена,

снежноопърлена,

гълъбоока

и котколапа,

душата ми,

сгъната

в пагубно

равновесие.

 

 

 

20.03.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....