Avis (Павлина Соколова)
362 966
28 нояб. 2017 г., 23:17

Разстояние 

  Поэзия
1562 16 26

Петнадесет минути ни делят...

Едно безкрайно дълго разстояние.
Един трънлив и стръмно-труден път.
Една Любов с табела ”Наказание”.

 

Заровена дълбоко вътре в нас –
злопаметна, обидена, мъглива, 
напомняща на всеки кръгъл час,
че въпреки това е... още жива.

 

”Обичам”, ”Съжалявам” и ”Прости”
са есенни листа, под преспа снежна.
Не само гордостта ни, ни дели!
Дели ни и убитата Надежда. 

 

Не можем да изминем този път.
Безброй причини има. Все болящи.
Петнадесет минути ни делят...
От вечно незаслуженото Щастие.

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно и красиво!
  • Животът е страдание ...
    Браво! )))
  • Сега попадам за първи път на ваша творба и много ми хареса! Поздравления, Павлина!
  • Много нежно и фино! Прекрасно! Поздравления!
  • Благодаря ви от сърце! Обич и щастливи дни за всички!
  • Наистина такъв стих не се среща често-всяка дума е цял разказ!Откровено ,пълно с любов сърце,добро,чакащо,вярващо и срещнало толкова препятствия,за да го дари на другия!....И колко малко е нужно на женското сърце....само щастие!Виждаш ли как ме докосна и мен дори,Павлина!....
  • Невероятно е, че съм пропуснала нещо толкова стойностно и красиво като поезия! Но пък се радвам, че днес попаднах на него, за да ти кажа колко много ми харесва и да те поздравя, Павлина!
  • "Когато Бог ни дарява с Любов, Той не го прави, защото я заслужаваме, а защото ни обича!"
    Този коментар се отнасяше за това стихотворение.
  • Стаси....
    Ние жените... с тези големи, добри, вярващи до глупост и пълни с любов сърца... Колко си приличаме само! Всички искаме само ей туй проклето щастие, дето все е на "петнадесет минути разстояние"... Ама то чака ли ни?
    Някой беше казал, че сме създадени с две ръце, два крака, две очи, две уши... и само с едно сърце... за да намерим другото... Намираме го, мислим си, че сме го намерили... заслужили... и - хоп.. - снежна пряспа!...
    Говори ми се явно... До преди минути говорих с едно болящо женско сърце, затова съм такава..
    Хора, обичайте, бъдете обичани и утъпкайте пътечката си към щастието! Прегръдка за всички, които четат!
  • Явно съм имала нужда от точно този стих днес, Павлинка! Не ни е виновна снежната пряспа, а самите ние, защото търсим щастието по заслуги. Браво!
  • А колко мъничко е нужно, за да се стопи това разстояние... Великолепен стих, Павлинка! Поздравления!
  • Алексче, и ти си ми специална! Пази сърцето си, не давам да се пръска!
  • Обожавам такива стихове - мъчни, мъчни, направо да ти се пръсне сърцето! Твоите са все такива. Благодаря за емоцията! Много специална!
  • Прегръдки и от мен!... Своите стихове коментирам трудно... повечето тук знаете...
    Лека нощ, мили хора!
  • Петнадесет минути... Като век.
    И като дълг неподлежащ на плащане...

    Аплодисменти и от мен!
  • Добре изразена носталгия и тъга....
  • Колко хубаво и вярно, Авис!
  • Колко много могат да бъдат 15 минути,и колко много си казала с това,поздравление за прекрасната творба.
  • Сякаш забравихме, че любовта е преди всичко човещина, забравихме нежните, сакралните неща... и на мен ми е мъка за тях. Прекрасно написано!
  • Благодаря Ви!...
  • Изстрадано стихотворение!
  • Страхотно!!!
  • Много ми хареса, Павлина! Браво!
  • Обичам”, ”Съжалявам” и ”Прости”
    са есенни листа, под преспа снежна.
    Невероятна си !
  • Понякога и 15 секунди са огромно разстояние. Поздрав и ново броене! На сближаване!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??