3 мар. 2009 г., 08:34
Безкрайно тъжно, безнадеждно, бездиханно
обидена, отблъсната - на вятъра листо обрулено.
Стоя пред теб, стоя притихнала -
нощта потръпва от бездумие.
Присъдата очаквам притаена - виновна съм.
Виновна съм, че в теб съм влюбена.
Сълза самотница - на болката защитница,
полека спуска се - сломена от безмълвие.
Не ме щади, не искам съжаление,
достатъчно потъпках своите чувства.
Едничка гордостта ми си остана,
остана ми и тя ще ми е спътница. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация