30 мая 2015 г., 22:14

Разсъмва се

532 0 3

                                                    Разсъмва се

 

 

Разсъмва се! Моите братя са будни,

събужда се български дух.

Назад остават дните трудни

песента се разнася, аз вече я чух...

 

 

Разсъмва се! В мрака нещо просветна.

Разголен стана животът - циник.

Народът ще следва мечтата заветна,

гръбнак ще изправи, ще бъде велик.

 

 

Не вдига ръка за просия.

Доста измряха без бой, в глад.

Кой ли докара таз орисия?

В очите застинал е хлад.

 

 

Не вярва в нищо беден клошар.

Ни царя, ни бога почита.

Иска да свърши този кошмар,

да живее без мъката скрита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много болна тема си напипала, Йонка!Харесах гражданската ти позиция
    и оценявам творбата!Хубава и светла неделя, ако може да е такава на фона на написаното от теб!Поздрави от мен!!
  • Благодаря ти Тони. Май никой не може да помогне.
  • Много хубава творба представяш, Йони! Поздрав за гражданската
    ти позиция!Виновните не им пука, богатите не знаят какво е глад.
    Само Господ може да ни помогне, но кой търси?
    Поздравления за творбата и лека нощ!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...