2 окт. 2007 г., 14:02

РАЗТРЕБВАНЕ 

  Поэзия
658 0 31
 

РАЗТРЕБВАНЕ


Прекрачих прага на душата... Ахнах!...

То вътре натурии - до тавана!

Огнивото е там, а няма щипка прахан...

Дори съдбата ми е разпиляна...


Огледах се - отде ли трябва да започвам?

Разтребването има своя смисъл...

Но губя под краката сякаш твърда почва -

във дребните пристрастия улисан...


Отварям бавничко прозорците, към пруста -

да влезе въздух чист, да влезе вяра...

И виждам - в бъркотията дори е пуста

душата ми във дрехата си стара...


Излизам и оставям ключа под черджето...

Какво ли има вътре за грабежи!...

Но тихо изръмжа зад мен душата, взета

назаем от отвъдното безбрежие...



Ванилин ГАВРАИЛОВ



© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??