РАЗТРЕБВАНЕ
РАЗТРЕБВАНЕ
Прекрачих прага на душата... Ахнах!...
То вътре натурии - до тавана!
Огнивото е там, а няма щипка прахан...
Дори съдбата ми е разпиляна...
Огледах се - отде ли трябва да започвам?
Разтребването има своя смисъл...
Но губя под краката сякаш твърда почва -
във дребните пристрастия улисан...
Отварям бавничко прозорците, към пруста -
да влезе въздух чист, да влезе вяра...
И виждам - в бъркотията дори е пуста
душата ми във дрехата си стара...
Излизам и оставям ключа под черджето...
Какво ли има вътре за грабежи!...
Но тихо изръмжа зад мен душата, взета
назаем от отвъдното безбрежие...
Ванилин ГАВРАИЛОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Просто е страхотно!!!