Oct 2, 2007, 2:02 PM

РАЗТРЕБВАНЕ

  Poetry
814 0 31
 

РАЗТРЕБВАНЕ


Прекрачих прага на душата... Ахнах!...

То вътре натурии - до тавана!

Огнивото е там, а няма щипка прахан...

Дори съдбата ми е разпиляна...


Огледах се - отде ли трябва да започвам?

Разтребването има своя смисъл...

Но губя под краката сякаш твърда почва -

във дребните пристрастия улисан...


Отварям бавничко прозорците, към пруста -

да влезе въздух чист, да влезе вяра...

И виждам - в бъркотията дори е пуста

душата ми във дрехата си стара...


Излизам и оставям ключа под черджето...

Какво ли има вътре за грабежи!...

Но тихо изръмжа зад мен душата, взета

назаем от отвъдното безбрежие...



Ванилин ГАВРАИЛОВ



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Людмила, макар и със закъснение! Не съм идвал отдавна насам... Топлина и светлина в душата през зимните дни и нощи!
  • Прочитам го за втори път. Първият път не знаех какво да напиша, не че сега знам Просто е страхотно!!!
  • Благодаря ти от сърце, че се отби отново, Безжичен! Ти си ми главната провокация да съм тук и да продължа да пиша! Да ти е хубав денят, приятелю!
  • Благодаря, Джейни! Радвам се, че ти е харесала книжката! Добре е, когато нещата попаднат там, където е трябвало! Благодаря ти още веднъж за милите думи!
  • Казах ли ти с какво удоволствие прочетох книжката ти!?
    Поздравления и за този стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...