РАЗТВОРЕНА В СЕБЕ СИ
Разтворена в себе си, с пръсти
дъга пъстроцветна рисувам.
В роса за прозрачно ще бръкна,
пак пълен мигът образувам.
Сърцето – щурче неуморно,
все ритъм на пролет диктува.
Разцъфват очите без форма,
сред мрака примигват светулки.
Ръката е порив заветен,
докосва дъждовните капки.
Молитва откри бреговете,
изчезнах в реката внезапно.
И следваш в омая унесен,
реалност от тайнство изречена…
И всичко в гората бледнее,
напъпи ли цветна безбрежност.
© Санвали Все права защищены