В едно ний с теб отдавна сме наясно -
брашно не мелим, нямаме синхрон -
единият - с характер твърде властен,
а другият лишен е от нагон.
Чинии неизмити, груби фрази,
различен възпитателен подход -
причини милион, за да се мразим,
конфликтите да бъдат в оборот.
Виновен вечно другият е (мисъл,
що не оспорва никоя страна),
клеймен, с кръвта си жертва как изписва
“Уби ме ...” върху някоя стена.
Имот - на две, дете - неподелено -
за всичко разпорежда се съда.
Като при брак, но глухо и смутено,
съгласен ли си, произнасяш: ”Да!”
© Владимир Костов Все права защищены