Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли,
когато го натискаш по хартията?
Горката! Като "твоята", палачката
на резонанса развълнуващ в шията
на сладките ми двадесет години -
и тя е безпощадна. (Но незнаеща.)
Хитрец! Палячо! (Нямам го. И имам го.)
... И пръстенът й значи „побеждаваща”?! ...