Re: Защо не пишеш?
Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли,
когато го натискаш по хартията?
Горката! Като "твоята", палачката
на резонанса развълнуващ в шията
на сладките ми двадесет години -
и тя е безпощадна. (Но незнаеща.)
Хитрец! Палячо! (Нямам го. И имам го.)
... И пръстенът й значи „побеждаваща”?!
Защо да пиша? За да се оплаквам
колко болно моят ми тежеше
преди на пръстите й неочаквано
в цялата си мощ да заблестеше?
Че обредният дом е просто зала!
А хората отпреде й – тълпа:
пускай гилотината си бяла
над неомъжената ми ръка!
И ето затова не пишеш с мен -
представи си този ред (Последния):
безименният пръст – обезглавен!
... А за теб оставих само средния.
© Лора Димитрова All rights reserved.
