РЕАЛНОСТ



Черен, бурен океан -
отново съм в живота сам.
Къпя се в морски пяни
в нощите от мен недосяни.

Сърцето е ранено, плаче -
вече то не е юначе.
На мъката не може да издържа,
сълзите в очите да въздържа.

Изгубих и моята душа.
Отиде си в едно със нея тя.
Останах сам, сакат, нищожен,
в живота лош и невъзможен.


Беше пролет, а сега е зима.
Липсва вярата ми, тъй непоколебима.
Сам съм в живота, този бурен океан,
загубил любовта, ранен и сам.

Морски пяни и вълни...
Какво жестоко тъй се промени,
защто загубих любимия човек,
дали не бях аз твърде мек?

Сега какво остава ми - забрава,
край без никаква си слава,
гроб, ковчег и два пирона,
забили некролога под балкона.


Чакам поредната вълна
да ме изхвърли в дълбокото сега
и там на пясъчното морско дъно -
сам да дам за всичко моя дан.

Когато слънцето отново заблести
не ще го видят моите очи,
затрупани ще бъдат с пръс и кал,
затворени завинаги с печал.

Животът с теб ни раздели,
отиде си завинаги от мене ти.
С туй погуби ме и ме уби,
дано щастива да си ти!

Чакам сетния си час с безразличие.
Не искам аз съчувствието ничие.
Сам ще си замина в онзи свят и ада -
ТОВА Е МОЯТА НАГРАДА!