Голото бедро на примадоната

се сви около изпънатата шия

и нежно стегна те за гърлото.

Не вярваше на ужаса,

който се надигна се във гърдите ти

и се унесе в огнена забрава.

Гърдите й зоблени блестяха

и мисълта ти се продъни в тях!!!

Не вярваше на голотата

и реалната измама!
Но обезумели, сетивата

поглъщаха със алчност

всеки стон на шаващото тяло!?.

Обърна се… Но Тя стоеше пак пред теб…

Навсякъде цъфтеше голотата…

Голотата бе във тебе.

Нагонът се отдръпна. Остана Ужасът!!!

Не вярваше, че красотата блика в изобилие…

Ти искаше да бъде твоя?!?

Докосна Я!... А статуята не помръдна…

Докосна Я отново… Разпадна се на пясък…

Посегна пак. Облак прах

те блъсна във очите.  Обезумя от страх!...

Къде изчезна Голотата???…

Светлината!??

Красотата!??

Не вярваше, че Мрака те обзема!...

Посегна и докосна Мрака…

Той стана непрогледен… 

***

Нежен пръст прошари по гърба ти…

Замилваха те парещите й гърди.

Това бе Тя!!!…

Прегръщаше, целуваше те страстно.

А ти стоеше леден и объркан!...

Напрягаше се да прогониш Мрака!?

Но те – клепачите – безсъвестно тежаха.

Ръцете се бояха да докосват пак !?

Във тебе се стаи умората.

Надигна се терзанието… поривът!

Звезди разсипаха се в тъмнината…

Заливаха с целувки и Любов твойте сетива.

Отдаде се без страх!...

За миг отвори си в просъница очите…

Набръчканата и Озъбена Реалност

роди във гърлото ти страшен Рев!!!!!…
Ревът остана да кънти –

там, залят от други стонове и викове!...

Но ти,

не беше вече Ти…

Бял, пухкав облак се понесе в тишината,

кръжащ по Нейните Следи…