12 мая 2013 г., 10:08

Реалност

539 1 3

Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, и аз му се радвам.

Горчилките отварят апетит,
приемат се, макар и със досада!
Без тях стомахът ни не става сит...
Не си  щастлив, докато не си страдал!

Щом няма мълнии в очите ни,
щом няма гняв и стиснати юмруци,
с досада все ще сме наситени,
и ще стоим като боклуци!

Стоим захласнати пред чуждото море!
А нашето море само блато...
Със остър плуг земята се оре,
бере се, само ако е  посято!

О, нищо, че сърцето ме боли,
когато гледам мързела в телата,
и късен сняг в косите ми вали,
щом все сме между двата бряга...


 27.03.73 г.-08.06.1976 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...