Hekredel (Христо Славов)
1524 419
May 12, 2013, 10:08 AM

Реалност 

  Poetry » Civilian
399 1 3

Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, и аз му се радвам.

Горчилките отварят апетит,
приемат се, макар и със досада!
Без тях стомахът ни не става сит...
Не си  щастлив, докато не си страдал!

Щом няма мълнии в очите ни,
щом няма гняв и стиснати юмруци,
с досада все ще сме наситени,
и ще стоим като боклуци!

Стоим захласнати пред чуждото море!
А нашето море само блато...
Със остър плуг земята се оре,
бере се, само ако е  посято!

О, нищо, че сърцето ме боли,
когато гледам мързела в телата,
и късен сняг в косите ми вали,
щом все сме между двата бряга...


 27.03.73 г.-08.06.1976 г. София

© Христо Славов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??