Реалност
Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, и аз му се радвам.
Горчилките отварят апетит,
приемат се, макар и със досада!
Без тях стомахът ни не става сит...
Не си щастлив, докато не си страдал!
Щом няма мълнии в очите ни,
щом няма гняв и стиснати юмруци,
с досада все ще сме наситени,
и ще стоим като боклуци!
Стоим захласнати пред чуждото море!
А нашето море само блато...
Със остър плуг земята се оре,
бере се, само ако е посято!
О, нищо, че сърцето ме боли,
когато гледам мързела в телата,
и късен сняг в косите ми вали,
щом все сме между двата бряга...
27.03.73 г.-08.06.1976 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
