Дъжд вали, облаци в небето се промъкват,
радостта и светлината на мрака за пореден път отстъпват,
доскоро гледах как луната красива и далечна в небето призрачно стои,
и още се измъчвам - колко далеч те чувствам дори във своите мечти!

Бих те помолил да си спомниш миговете, когато беше с мен,
как се наслаждавахме на всеки миг, на всеки ден,
да усетиш през сърцето мое как като сън ми се явяваше,
да влезеш в спомена как вятърът косата ти развяваше!

Ще ми се да знаеш колко нощи съм се будил, за теб мечтаейки,
колко пъти безпомощно съм стискал зъби и колко пъти страдал съм, ридаейки,
заради мечтата, че няма да си просто блян в нощта безлунна,
а отново ще си наяве в реалността безумна!

Дори за миг в твоята прегръдка,
дори за секунда да погледна в твоите очи,
за живота мой ще е единствената тръпка,
ще се радвам, даже после винаги да ме боли!