29 мар. 2009 г., 18:05

Реалност

876 0 16

 

Запомнú моята тъжна усмивка

след раздялата толкова трудна,

и не казвай, каква съм щастливка -

ситуация напълно абсурдна.

 

В измислен свят ще живеем,

в пеперудени ласки и сънища,

пролетта да преживеем -

ще се срещнат нашите пътища…

 

В илюзии празни не вярвам,

искам точна и пълна реалност!

Нощи безсънни прекарани

след срещи от тази буквалност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Малко е тъжен стиха ти, но е много хубав!Поздрави!
  • Топли адриатически прегръдки, Валка! Нека усмивчицата винаги съпътства твоя път! Комплименти за стихчето!
  • Добро утро и прекрасен ден!Благодаря ви за коментарите приятели!Искам да знаете, че усмивката си е същата, стихът е от преди една година и няма нищо общо с мен или някой от вас.
  • Искам да помня само лъчезарната ти усмивка!
    Здравей!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...