Mar 29, 2009, 6:05 PM

Реалност

  Poetry » Love
886 0 16

 

Запомнú моята тъжна усмивка

след раздялата толкова трудна,

и не казвай, каква съм щастливка -

ситуация напълно абсурдна.

 

В измислен свят ще живеем,

в пеперудени ласки и сънища,

пролетта да преживеем -

ще се срещнат нашите пътища…

 

В илюзии празни не вярвам,

искам точна и пълна реалност!

Нощи безсънни прекарани

след срещи от тази буквалност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Малко е тъжен стиха ти, но е много хубав!Поздрави!
  • Топли адриатически прегръдки, Валка! Нека усмивчицата винаги съпътства твоя път! Комплименти за стихчето!
  • Добро утро и прекрасен ден!Благодаря ви за коментарите приятели!Искам да знаете, че усмивката си е същата, стихът е от преди една година и няма нищо общо с мен или някой от вас.
  • Искам да помня само лъчезарната ти усмивка!
    Здравей!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...