7 мая 2020 г., 23:39

Реалност

706 0 0

Времето сякаш отдавна е спряло, 

поради някакъв странен, измислен закон. 

В черно, превърна се всичкото бяло... 

душата се скита, а сърце без подслон. 

Тогава се чувстваш ужасно предаден... 

... всичко пред теб е вятър, мъгла. 

Дом е намерило,чувството на прокажен, 

а в теб за живяла болка, тъга. 

И почваш да събираш прашец от луната, 

с него измислена кула строиш! 

Зашиваш с конец всяка рана в душата, 

докато свърши конеца. Докато спре да болиш. 

Тогава разбираш, че за всичко причина си има. 

Изтупай праха! Кръгом! Продължи!

Животът ни дава, а също и толкова взима.... 

И осъзнаваш, че нищичко не ни принадлежи! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Маринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...