May 7, 2020, 11:39 PM

Реалност

705 0 0

Времето сякаш отдавна е спряло, 

поради някакъв странен, измислен закон. 

В черно, превърна се всичкото бяло... 

душата се скита, а сърце без подслон. 

Тогава се чувстваш ужасно предаден... 

... всичко пред теб е вятър, мъгла. 

Дом е намерило,чувството на прокажен, 

а в теб за живяла болка, тъга. 

И почваш да събираш прашец от луната, 

с него измислена кула строиш! 

Зашиваш с конец всяка рана в душата, 

докато свърши конеца. Докато спре да болиш. 

Тогава разбираш, че за всичко причина си има. 

Изтупай праха! Кръгом! Продължи!

Животът ни дава, а също и толкова взима.... 

И осъзнаваш, че нищичко не ни принадлежи! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Маринкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...