21 апр. 2007 г., 22:38

Реалността

594 0 1
                     Реалността


                     Ранявал си ме твърде много пъти
                     и рани хиляди от тебе имам аз,
                     къде са спомените ни красиви,
                     от всичко само тях не пазя аз.
                     Следите кървави в сърцето
                     до днес кървят и няма никога да спрат,
                     онези твои малки тайни
                     раздират го и те все повече кървят.
Не мога тебе аз да обвинявам,
не мога себе си да съжаля, не мога
никого да мразя,
добра съм и това ми е греха.
А тази болка отвътре ме изгаря,
но чувствата не мога да забравя,
не мога просто ей така
да сложа края на света.
                       Но ти добре си се научил
                       да мразиш, но и да обичаш страстно,
                       да слагаш край на обич свята,
                       да бъдеш мъж ти е съдбата.
                       Животът е несправедлив към мен,
                       така и до днес не се научих,
                       как да те изтрия от сърцето,
                       как поне за малко да те мразя.
Обичам те и всичко друго е излишно,
не трябва да се измъчвам за това.
Аз искам някой ден да се науча
как да се преоткрия в ненавистта,
аз искам някой ден да се науча,
да спра да бягам от реалността.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Мирославова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Живота по някога е несправедлив, но все пак е хубаво да се изживее!
    Добре дошла!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...