21.04.2007 г., 22:38

Реалността

595 0 1
                     Реалността


                     Ранявал си ме твърде много пъти
                     и рани хиляди от тебе имам аз,
                     къде са спомените ни красиви,
                     от всичко само тях не пазя аз.
                     Следите кървави в сърцето
                     до днес кървят и няма никога да спрат,
                     онези твои малки тайни
                     раздират го и те все повече кървят.
Не мога тебе аз да обвинявам,
не мога себе си да съжаля, не мога
никого да мразя,
добра съм и това ми е греха.
А тази болка отвътре ме изгаря,
но чувствата не мога да забравя,
не мога просто ей така
да сложа края на света.
                       Но ти добре си се научил
                       да мразиш, но и да обичаш страстно,
                       да слагаш край на обич свята,
                       да бъдеш мъж ти е съдбата.
                       Животът е несправедлив към мен,
                       така и до днес не се научих,
                       как да те изтрия от сърцето,
                       как поне за малко да те мразя.
Обичам те и всичко друго е излишно,
не трябва да се измъчвам за това.
Аз искам някой ден да се науча
как да се преоткрия в ненавистта,
аз искам някой ден да се науча,
да спра да бягам от реалността.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Мирославова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живота по някога е несправедлив, но все пак е хубаво да се изживее!
    Добре дошла!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...