17 февр. 2007 г., 08:40

РЕЧНО 

  Поэзия
725 0 13
Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее,
във косите ни пръсти заровил.
Не вълшебната флейта с Орфея,
за любов дето ехото моли.
Не и тези светулки - звездите -
разпилени в полето мъниста,
и на Млечния път старините,
побелели до мъдрост от мисли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??