Рецитал
Напоследък в очите ù
се е свила тъга и умора.
Раздразнение, като сянка,
пробягва над горната устна.
Остро стрелкат веждите ù
и, отпуснали ъгълчета надолу,
се разтичат в усмивката
по брадата и хлътват във блузата ù.
Напоследък... А беше
пълна с вяра и толкова устремна!
И очите блестяха, от бъдното взели с надежда
цветовете, с които танцуваше своите блусове,
озарена от пламнали стихове,
във средата на сцената.
И какво се бе случило?
Аз не питам. Едва ли ще каже
кой със острата ножица сряза
душата ù пламенна.
Пак танцува на сцената.
И оркестърът свири адажио.
Тя танцува, а никой не вижда,
че стъпва във своите пламъци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
